

За втора поредна година издателска къща ,,Анубис” и издателство ,,Булвест – 2000” в партньорство с вестник ,,Сега” организираха конкурс за учители творци. В него участваха стотици преподаватели от цялата страна. Творбите (есета, стихотворения и разкази) бяха оценени от майсторите на перото професор Боян Биолчев, писателя Бойко Ламбовски и поета Николай Табаков. Преподавателката Христина Въчева е една от отличените. За своето есе ,,Една модерна приказка”, посветено на родното училище, тя получи грамота.
Г-жа Въчева участва успешно и в първия Национален конкурс за учители творци, проведен през 2009 г. За поетичната си творба ,,Моят свят” тя получи грамота и участие в сборника ,,Скъпоценни камъчета”, който съдържа произведения на наградените участници.
Със своите изяви в Националните конкурси за учители творци, тя доказва своя творчески потенциал и талант на българския учител, на учител в СОУ ,,Йордан Йовков”.
Пожелаваме ѝздраве и бъдещи успехи!
Есе
ЕДНА МОДЕРНА ПРИКАЗКА
Моето училище - една вселена, заредена с обич и светлина, едно докосване до творческата енергия на стотици детски съдби, до техните мечти и небеса . То прилича на олтар на знанието, през който трябва да премина , за да открия тайните на живота. Разположено в сърцето на китния родопски град със звучното име Кърджали , то преживява с достойнство повече от петдесет лета. Светилище на мъдроста, закътано от ветровете на забравата и бездуховността. Няма да го откриете на нито една географска карта. Но в картата на моето детство, настояще и бъдеще то съществува : като факел, който озарява мрака на посредствеността, като ориентир, който сочи верния път, като микрокосмос, който предава своите послания към бъдещето ...
И ето аз вървя към слънцето : то е светът , който тръгва от усмивката на първата ми учителка - другарката Стефка Щерева, от шедрото и сърце, от докосналите рамото ми пръсти. Една слънчева жена нежно хваща ръката ми, за да изпиша върху белия лист първите букви а б в , първите думи - мама, роден край, родина. Тя зася в мен семената на доверието и любовта към книгата. Вдъхна ми от своята вяра сила и добрина, за да вървя по трудния път на познанието. Научи ме , че само усмивката , изригвала от сърцето дарява светлина. Дали съм съзнавала тогава каква духовна сила крият българските букви! Не зная , но в себе си усетих жажда за нови хоризонти. Тук , в моето училище открих първите си приятели, почувствах магията на българското слово и литература ... Незабравими мигове на добросърдечност и благородство, на духовна сила. Моят втори дом, в който повярвах в себе си, оцених истинското приятелство и заобичах родината си. Това е този тайнствен остров на мъдростта , който озарява духа ми и дава цвят на мислите ми, изпълнени със светлина. И защо ли си спомням думите на Оскар Уайлд : " Училището трябва да бъде най-красивото място във всеки град и село - толкова красиво, че непослушните деца да бъдат наказвани със забрана да ходят на училище на следващия ден" . Да , за мен , то наистина е най-красивото място, а годините прекарани в него - най-красивите в моя живот. Защото тук за първи път отпих от извора на познанието , от който и до днес оставам жадна ... да уча, да търся , да зная . И така .... цял живот . Защото какво друго, ако не полет към вечността е човешкия живот. И както е казал Меандър :" Щастлив е онзи, който се е научил да се учи" ... В съзнанието ми се изправя още една фигура - на Райна Йовчева - истинска магьосница, изтъкана от интелект и достойнство - моята учителка по история. И пред мен оживява целия свят, с неговата история, с Българската . През сърцето ми преминава като в галоп първия законодател кан Крум, "страшния" , изправя се мъдрият Борис първи, обединителя на българи и славяни, извисява ръст епохата на Симеон Велики - "златната", на Иван Асен втори, дръзнал да разшири границите на България на три морета - еретична мисъл в главите на ромеи и варвари. Още чувам плача на Самуил и ослепените му войни ... И натежавам от гордост и болка ... за да дойде голямата ми любов - литературата. Една всеотдайна жена - българичката Елена Цветкова откри света на нашите възрожденци и творци. Духът им , неспокоен и жаден ме кара и днес да търся себе си и отстоявам своето верую... Моите УЧИТЕЛИ - БУДИТЕЛИ НА ДУХА. Всеки от тях свети със своя светлина в съзнанието ми - класният Фуат Мустафов, биоложката Христа Халачева , музиковедът Стефан Стефанов, верният на искуството бохем Христо Христов ...И бях готова за полет . В старопрестолния град Велико Търново жадно отпивах от голямата чаша на познанието : Вазов, Йовков , Димов, Антон Дончев ... получавах мъдрост и самочувствие , калявах достойнството си , добивах увереност , че и аз мога да бъда частица от голямата армия на БЪЛГАРСКИЯ ВЪЗРОЖДЕНСКИ УЧИТЕЛ . Ставах все по-мъдра и по- силна , за да се върна отново тук в моя храм на мъдростта , не само да се поклоня пред моите учители , които гордо наричам АПОСТОЛИ НА СВЕТЛИНАТА , но и да продължа делото им , да разпръсквам огъня на просвещението , за да откривам възхищение в детските очи, и пред един нов компютърен свят .
Днес повече от петстотин деца с чувство за отговорност и въображение пишат своето бъдеще . И гордо казвам МОЕТО УЧИЛИЩЕ - МОЯТА СОРБОНА , МОЯТ КЕМБРИДЖ ! Защото то е дух и оцеляване , и възкръстване , и отстояване на българщината , на онова, което ни кара да изправяме гордо чела и да се наричаме БЪЛГАРИ . Днес СОУ" Й . Йовков" е една модерна приказка - с четири компютърни кабинета , колеж по бизнес и финанси и договорни отношения с Уиздъм колидж - Лондон, обучава по специфична английска методика/ работа в екип/ , работи съвместно с преподаватели с УНСС - София , издава английски сертификат за придобита квалификация в областта на мениджмънта , членува в сдружение "Асоциация хелп"... И натежавам от гордост и радост ...НЕКА ТЕ ИМА МОЕ УЧИЛИЩЕ !!!
Хр.Въчева, преподавател по английски
Общо 0 коментара