Червените череши

Имаше едно време едно момиченце. Наричаха го Червенушка, защото много обичаше да яде череши и имаше бузи, червени като череши. Червенушка имаше дълга кафява коса която често сплиташе на плитки. Имаше сини очи, беше висока и слаба. Тя живееше с баба си и с дядо си. Червенушка не беше богато момиче, но за сметка на това тя беше много красива и работлива. Всеки ден ходеше в гората за череши (те бяха любимия и плод) и много помагаше на баба си в къщата. Червенушка тайно харесваше царския син, но нямаше големи надежди, защото знаеше, че е бедна. Един ден глашатаите разгласиха новината, че която девойка от кралството събере най-голямо количество череши, ще се омъжи за царския син. Червенушка също реши да участва. Момичето знаеше едно дърво, на което растат огромно количество череши. То не беше като обикновените дървета. Това дърво цъфтеше по 3 пъти в годината и за това имаше много плодове. Но то се намираше в една гъста, пуста и страшна гора. Червенушка се сбогува с баба си и с дядо си и се отправи към дървото. По пътя, момичето спря да почине близо до едно езеро. От езерото изскочи една жаба, която познаваше Червенушка отпреди. Момичето беше сторило много добри дела за нея. Жабата каза: - Червенушке, не отивай край дървото! Там е толкова страшно. Но Червенушка отвърна: - Нищо не може да ме спре. Тогава жабата отново каза: - Добре, но искам да ти се отплатя за добрините които си ми сторила. Ако ти потрябва съвет от мен, качи се но някое дърво и три пъти извикай: - Квак, квак, квак. Червенушка благодари на жабата и тръгна по пътя си. На другия ден момичето спря да почине до един камък. Изпод камъка се появи една красива змия. С оранжеви, жълти и зелени шарки. Тя беше най-умната от всички змии. Тя също познаваше момичето отпреди и също имаше несвършени дългове към нея. Змията каза: - Червенушке, къде отиваш? Момичето разказа за къде и по какъв повод е тръгнала. Тогава змията продължи: - За да ти се отплатя за добрините които си ми сторила ще ти помогна. Ако ти потрябва информация за нещо се обърни към мен, като седнеш до някой камък и три пъти изсъскаш: - Ссс, Ззз, Ссс. Момичето благодари на умната и красива змия и продължи по пътя си. На другата сутрин Червенушка пристигна под вълшебното дърво. Тя чу стар женски и уморен глас да прошепва: - Момиченце, помогни ми! Избави ме от лошите божи-кравички. Те искат да изпият сока от плодовете ми. Спаси ме и аз ще ти помогна когато имаш нужда. Само засвири тихичко с уста и аз мигновено ще се появя. Червенушка се сети как може да помогне. Тя седна до един студен голям камък и засъска с уста. Тогава се появи змията. Тя попита каква информация и е нужна. Момичето искаше да знае коя е главната божи-кравичка. Змията отговори, че най- главната се казва г-жа Божикралова. Червенушка благодари на змията, след което отиде при г-жа Божикралова. Момичето я помоли да остави плодовете на черешата. Но никой не чу и не забеляза Червенушка. Тогава момичето се качи на едно дърво и силно извика жабешките думи. Дойде жабата. Червенушка я помоли за съвет, как да се справи с вредителите. Жабата каза: - Квак, не се бави! Започвай да береш череши, преди божи-кравичките да са ги изяли. Така Червенушка обра черешите и прогони насекомите. Тя се сбогува с черешата и тръгна по пътя за вкъщи. Когато в двореца претеглиха всички череши, по равно бяха черешите на Червенушка и на г-ца Русокоска. Наричаха я Русокоска, защото имаше руси коси и беше много красива, но пък беше алчна и лакома. Не можеше да сдържа лакомията и глада си. Когато двете девойки се изправиха пред принца за избор, Червенушка засвири тихичко с уста и пред прозореца на двореца се появи алено-червената череша. Като я видя, Русокоска огладня, не успя да сдържи глада си и се втурна към черешата. Тогава царският син хареса красивата Червенушка и се ожени за нея. Всички заживях доволни и щастливи.