Прегръщай ме от обич да умра!
– откъснат плод, отпито вино,
жадувана стократно желана всеки миг,
при тебе се завръщам със изгреви от юг.
Ще се налее бяло грозде
и вино в бъчвите ще закипи,
на кея ще разказват пак вълните,
за острови от бисер и звезди... ...
Но тебе няма да те има...
Ще се превива крушата сърдита,
и с вятъра за теб и мен ще затъжи,
за лятото,отминало със птици...
Една сълза по бузата сълзи...
