50 годишният юбилей на СОУ „Йордан Йовков”

Посвещава се на 50 годишния юбилей на СОУ „Йордан Йовков”. Моето училище, Светилище, скътано в сърцето на китен родопски град, преживяло 50 лета. Няма да го откриете на нито една картина. Но в картата на моето детство, настояще и бъдеще то съществува. Път към сърцето ми, останал завинаги в мен. Докоснал, най-тънката струна на душата ми. Моето училище! Свят неизследван, чист, приказно бял, от голямата усмивка на моята I-ва учителка – другарката Щерева, от магията на щедрото и сърце, от топлината на докосналите рамото ми пръсти. Още виждам тази слънчева жена: хваща нежно ръката ми за българското, а бе… и реди първите думи в детската ми глава – мама, роден край, родино. Тя ми влива от своята сила и вяра, за да вървя неотклонно по-трудния път на познанието. Тя засява семената на доверието и любовта към книгата, за да избуят покълналите семена. И си мисля … Дали тогава не ме е заразила с магията на щедростта и добротата си? Дали тогава не е извикала в мен мисълта да бъда като нея – усмихната, сърцата, по майчински загрижена, даряваща светлина. В съзнанието ми изплува образа на друга любима учителка – Йовчева, историчката. Как разказваше тя – интригуващо, заразително, истинска магьосница... И пред мен се разкрива целия свят. С неговата история, с българската – на I-вия законодател Хан Крум, „страшния”, на мъдрия Борис I, обединителя, стигнал пръв до мисълта за християнството като обединение и прераждане на прабългари и славяни. Още пазя живо възхищението си към Симеоновия век – златния – виждам величието на една нова строителна България, величавата фигура на Иван Асен II, дръзнал да разшири границите на България на три морета: Черно, Бяло и Егейско. Как ли страшно е кънтяла тази еретична мисъл в ушите на ромеи и варвари! И идва голямата ми любов към литературата. Тя тръгва от една прецизна и всеотдайна жена, наречена Елена Цветкова и преминава през Паисий, П.Берон, Раковски, Хр. Ботев, В. Левски... Велика епоха, белязана от смъртта и безсмъртието на гордите български синове. Този български дух, неспокоен и жаден. Той ни кара и днес да търсим себе си, кои сме, накъде отиваме. Неговата проекция е в днешните поколения, които аз уча сега... Моите учители... Наниз от бисери, които светят в съзнанието ми: класния Мустафов, Халачева, Христов, Милев, Стефанов ... И бях готова за полет. В стария престолен град, В. Търново съхранил не една тайна, в сърцето на Търновската книжовна школа. Жадно пиех от голямата чаша на познанието. Вазов, Елин Пелин, Йовков, Д. Димов, Антон Дончев, Радичков ... Получавах самочувствие каляваха достоинството си, добивах увереност, че и аз мога да бъда една малка частица от голямата армия на българския възрожденски учител . За да се върна отново тук, при своите корени, моя храм на мъдростта, тук, където съм проходила и благодаря на своите учители. Поклон пред вас, Апостоли на светлината! Духовната, тази която ни огрява и пази от злобата и завистта, от безвремието и пасивното мълчание на предателството, която ни дава сили да продължим, да бъдем истински да бъдем себе си, да оставаме верни на своето аз, на българското, на онова светоусещане, което ни кара да се гордеем, че сме българи. Тя ми помогна да видя възхищението в детските очи към един съвършено нов компютърен свят. Да пия от него ... Моето училище, една модерна приказка – 3 компютърни кабинета, колеж по бизнес и финанси, договорни отношения с Уиздъм колидж – Лондон и УНСС – София. Сертификат на английски, който дава знания, пред които целия свят отваря врати. Една модерна приказка. Тя продължава и сега. Тя ме кара да бъда нова, различна. За да я има онази невидима спойка между мен и детския свят, света на моите по-големи ученици. За да чувам препетното „Благодаря Ви, учителско!” За да остана подвластна на магията, наречена моето училище. Свят пъстър и богат, който ми връща силата и обичта, и ме прави по-богата, по-силна, по-истинска. За да ме има! За да творя светлина! Честит юбилей мое училище! учителка по английски език в СОУ „Йордан Йовков” - Кърджали