Тъмнее хребета на планината.
Замислени дърветата стоят,
разпорено,от рог на виторожка
дива небето своето млеко излива...
Зелена тъкана шевица
опасва моята земя,
Родопа ниже броеница
- разпръснати в скута й селца.
Разсипват обич по полята
на мама селските ръце,
пред хляба и земята ти, Българийо,
в поклон тържествен ляга моето сърце. ...
И песента на твоите мадони,
Майсторе, благославя земята ми!
