Мисля си вечер как времето лети,
кога бях малка, а вече погледни...
Беше ми весело, щастливо живях,
в сърцето ми радост винаги трептеше.
Безброй спомени плуват пред мен
и в моето съзнание вечни остават.
С децата в квартала вдигахме врява,
нямах тревоги, дните си прекарвах
в игри и забава.
А сега питам се дали
с вълшебна пръчица мога времето да спра
и да върна онези времена,
когато мислех само за игра.
Вълшебна пръчица да размахам
и времето да спра,
да мога да играя и да пея,
и щастливо да живея,
без задачи и проблеми,
без дебели книги и теореми.
