Аз съм Александър Младенов Гинчев от град Кърджали. Уча в СОУ „Йордан Йовков” и съм на десет години.
Бих искал за двадесет и четири часа да се превърна в Бастиян от детския роман на Михаeл Енде „Приказка без край”.
Представям си, че както си седя в час и слушам урока, вратата на класната стая изведнъж се отваря и виждам пред себе си зеленоокото момче Атрею и Фукур – белия Дракон на щастието.Сякаш насън тръгвам с тях и политам към страната Фантазия. Това е една страна без граници, изпълнена с вълшебства и чудеса. Аз се превръщам в Бастиян и с интерес разглеждам всичко по пътя си, но голямата ми мечта е да се запозная с Детската царица и да я помоля да дойде с мен на Земята. Ето, че най-сетне я срещаме. Аз се запознавам с нея, моля я да дойде с мен, за да помогнем заедно на всички деца в беда. Тя мисли известно време, съгласява се и се качва при нас. Отлитаме обратно към Земята.
Първо спираме при болните деца. Със своите вълшебства и добро сърце царицата прави така, че те да оздравеят.Какво правя аз ли ? Помагам и през цялото време и уверявам малките палавници, че всичко това е истина. А те търкат невярващо очи и смаяно се оглеждат.С много тъга и надежда спираме при бедните дечица . Малко вълшебство и … те вече са облечени с топли дрехи, за да не мръзнат през студените зимни дни.Сякаш нещо недостига. Замислям се и шепна в ухото на царицата. И ето, че около тях се появяват много играчки. Сега вече можем да продължим пътя си.След кратък полет отиваме при самотните деца, за да се сприятелим с тях, да ги прегърнем и да ги накараме да се усмихнат. Виждам как планетата засиява от техните усмивки и знам, че съм помогнал да се случи нещо прекрасно.
Време е да се сбогуваме. Мъчно ми е. Трудно е да се разделяш с приятели. Толкова неща още могат да се направят! Но и страната Фантазия се нуждае от своите герои. А тук, на Земята, точно преди Коледа децата ще бъдат щастливи.
Атрею, Детската царица и Драконът отлитат. Аз вече не съм Бастиян, а Сашко и отново съм в час. Много е хубаво да правиш добро и да имаш истински приятели, които да ти помагат.
Не знам, когато порасна, дали ще вярвам в чудеса, но давам обещание пред себе си винаги да помагам на хората изпаднали в беда.
