Всеки човек е различен по характер. Има свои стил с които си показва чувствата и определя живота си. Но да си различен означава да имаш нещо, което другите нямат. Нещо, което те различава от света, в които живееш. Различните хора са обгърнати от другите. Те са в един свят на вечно внимание. Физическата разлика може да бъде едно нещастие, но психическата е едно препятствие, през което се минава. Различния човек е като едно цвете, пораснало в нива, пълна само с плевели цвете цъфтящо през очите на отделния човек. Да си различен е най-хубавото, но и най-отвратителното нещо. Но защо ли? защото ти не си като другия до теб. Пример за това са ясновидците.Тези хора винаги са под напрежение,защото са различни. Но са славни заради тяхната дарба, дарба, която спасява стотици живота, дарба даваща на хората това, което искат да узнаят за себе си. Различни хора са и инвалидите. Те са беззащитни пред съдбата, защото тя им е дала живот на вечна подигравка, вечна самота и болка. Те страдат от това много и искат да са като другите здрави. Ето това е различното. И все пак ще ме попитате: - Хубаво ли е да си различен? А аз ще ви отговора: В някои случаи да, а в други-не. Но най-добре да бъдеш себе си дори да си различен, да бъдеш това което ти е дал живота и да не се чувстваш отделно от другите, а да се съчетаеш с тях.
